— По дяволите! — изруга тя и угаси кибритената клечка. — Замалко да подпаля лака си за нокти.

Огледа внимателно яркочервения си нокът.

Рейна не би могла да определи със сигурност възрастта й, но Руби вероятно бе около седемдесетгодишна, ако се съдеше по случайно изпуснати в разговор забележки. Когато отговори на обявата за апартамент под наем в Галвстоун в един хюстънски вестник, Рейна съвсем не си я бе представяла по този начин.

Следвайки инструкциите, които Руби й бе дала по телефона, Рейна лесно намери къщата. Бе много развълнувана, когато спря до тротоара. Сградата, построена във викториански стил през разцвета на Галвстоун, беше устояла на природните бедствия и на разрушителната сила на времето. Разположена бе наред с други, наскоро реставрирани къщи на една тиха уличка с много дървета. На Рейна, която през последните десет години бе живяла сред небостъргачите на Манхатън, й се струваше, че прекрачва в друго столетие. Това я очарова. Надяваше се, че тя и Руби Бейли ще си допаднат.

Косата на хазяйката й бе побеляла, но не бе опъната назад в традиционния за възрастните жени кок, както бе очаквала Рейна. Вместо това, Руби я бе подстригала късо и я бе накъдрила по последна мода. Освен това тя съвсем не беше закръглена, както предполагаше Рейна, а слаба и стройна като топола. Облеклото й също много се различаваше от консервативното — джинси и пуловер с цвета на яркочервените мушката, които цъфтяха в бетонните саксии на верандата отпред.

— Имаш нужда от добра храна — бе първото нещо, което й каза Руби, след като я огледа преценяващо и делово с кафявите си очи, чийто поглед би стреснал дори и закоравял докер. — Хайде влизай. Ще започнем с бисквити и билков чай. Обичаш ли билков чай? Аз го обожавам. Полезен е за какво ли не — от зъбобол до запек. Разбира се, ако се храниш с пълноценна и балансирана храна, каквато смятам да ти приготвям, няма да имаш подобни проблеми.