— Трент пристигна току-що.

— Да, срещнах го горе, в коридора.

Весели пламъчета се появиха в кафявите очи на Руби:

— Нали е много очарователно момче?

— Не предполагах, че е толкова млад. — Толкова млад, толкова привлекателен, толкова мъжествен и толкова опасен, довърши наум Рейна. Ами ако я познае? — Доколкото си спомням, каза ми, че новият наемател е твой братовчед.

— Племенник, скъпа, племенник. Той винаги ми е бил любимец. Сестра ми ужасно го разглези, за което винаги съм я укорявала. Но тя просто не можеше да се сдържи. А и кой ли би могъл? Ако пожелае, той може да завърти всяка жена на малкия си пръст. Когато се обади и каза, че иска да остане няколко седмици, аз се престорих на ужасена, но всъщност много се радвам. Ще бъде чудесно да се навърта наоколо.

— Само за няколко седмици ли става дума?

— Да, после ще се върне в собствената си къща в Хюстън.

Развод без съмнение, помисли си Рейна. Племенникът на Руби явно се нуждаеше от място, където да се усамоти, докато приключат неприятностите с развода му. Е, леля Руби можеше да го смята за „очарователно момче“, но Рейна познаваше добре този тип арогантни самонадеяни мъже, които си мислят, че стоят много по-високо от жените. Тя лично имаше намерение да се държи настрана от господин Очарование. Вероятно нямаше да й бъде трудно. Мъж като Трент Гамблин не би обърнал никакво внимание на жена като „госпожица Рамзи“.

— Нещо ухае прекрасно.

Рейна направо подскочи от дълбокия му звучен глас — Трент влизаше през тежката завеса, която висеше на вратата. Уверените му стъпки отекнаха по дървения под. При всяка крачка на обутите му в ботуши крака дъските проскърцваха и порцелановите и стъклени чаши в бюфета издрънчаваха.